Архив за етикет: лекуване на лош дъх

Каква е причината за лошият ми дъх?

Лошият дъх, наречен още халитоза, е дъх с неприятна миризма. Той може да е епизодичен или постоянен в зависимост от причината. При повечето хора причината са милионите бактерии, живеещи в устната кухина – най-вече по гърба на езика. Устата предоставя перфектни условия за тяхното развитие. Лошият сутрешен дъх се смята за нещо нормално, а не за симптом на заболяване. Той се дължи на намаляване количеството слюнка през нощта. Така устата не може да се обмива, натрупват се мъртви епителни клетки, които бактериите консумират и отделят отпадъчни метаболитни продукти. Те също не могат да се прочистят поради ниския слюнчен поток и предизвикват лош дъх.

уста

Най-често лошият дъх може да се дължи и на:

  • Лоша орална хигиена – остатъчната плака лесно „ароматизира“ неприятно устната кухина, зъбен камък
  • Орални инфекции – например пародонтит
  • Изоставени корени
  • Инфекции на респираторния тракт, гърлото, синусите
  • Външни фактори – консумация на чесън, лук, тютюн
  • Ксеростомия – или суха уста – заболяване , при което обемът на произведената слюнка е силно занижен
  • Общи заболявания – диабет, заболявания на черен дроб, стомах, гастро-езофагеална рефлуксна болест

Интересно е, че човек невинаги знае, че има лош дъх. Това се дължи на факта, че поради насищането с мирисни молекули неговите рецептори привикват към мириса и не го възприемат като анормален. Така само друг човек – околни близки, лекар, могат да забележат халитозата.

лош дъх

Диагностициране. Халитозата се забелязва от зъболекаря, когато пациентът обяснява повода за посещението си или е дошъл по препоръка на близки, забелязали проблема. В зависимост от аромата на лошия дъх зъболекарят или личният лекар могат да „заподозрат“ и причината. Например при ацетонов мирис пациентът може да страда от чернодробно заболяване, а при амонячно-пикочен мирис – бъбречно заболяване. Тогава следват въпроси насочени към установяване на медицинската история на пациента – вече диагностицирани заболявания, прием на лекарства, редуциращи слюнчения ток, диета, лични навици – пушене, кой и кога е забелязал лошия дъх.

 

Зъболекарят ще прецени, подушвайки дъха, дали има нужда от насочване към личния лекар за общи изследвания – кръв, урина, чернодробни ензими. Основната част от диагностиката в зъболекарския кабинет е оралният преглед – зъби, гингива, език, небце и орофаринкс.

Колко дълго ще продължи лошият дъх?

В зависимост от причината състоянието е с различна продължителност. Ако причината е лоша орална хигиена, то още след два дни на правилно почистване халитозата ще отмине. Малко по-дълго отнема овладяването на гингивит (около 7 дни) и пародонтит – след кюртаж на пародонтални джобове и щателна орална хигиена също около 7 дни. Заболявания на зъбите (кариес) изискват лечение, което води и до подобряване на дъха. В случай на хроничен синуит появата на халитоза е епизодична и се елиминира с овладяване на възпалението в синуса. Контролирането на общите заболявания (което е задача на личния лекар) води и до премахване или силно отслабване на лошия дъх.

лекуване на лош дъх

Профилактика на лошия дъх

Тя се изразява в комплексна профилактика на оралните и общите заболявания – редовни прегледи, стриктна орална хигиена. Освен това има някои особености в диетата, които са важни в тази насока – консумация на повече вода (за стимулиране на слюнчения ток), ябълки и моркови – за естествено редуциране на плаката след хранене.

Кога лошият дъх изисква спешна лекарска намеса?

Ако лошият дъх е комбиниран с треска, подути кървящи венци, орална болка, кашлица с отхрачване, стичане на секрет по назофаринкса или от ноздрата. Дори и при липса на тези симптоми, но при персистиране на лошия дъх независимо от подобряване на оралната хигиена – пак е нужна медицинска помощ.